РАЗХВЪРЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разхвърча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. Само мн. и З л. ед. За множество, ято птици, насекоми – с хвърчене, летене се разпръсквам на всички страни; разлетявам се. Гълъбите от горчивите кладенци се разхвърчаха на голям орляк и сред повечето тъмни крила сегиз-тогиз се превъртяваше някое и бяло. Й. Йовков, ЖС, 176. След малко се повдигна такъв шум, че гарваните, които спяха по покривите на околните здания, се разхвърчаха с грачене. Ст. Загорчинов, ЛСС, 125. Врабчетата пораснаха в гнездата и всички горят от нетърпение да хвръкнат. Аз пристъпвам от строго по-строго към тях, хващам първото за шията, извиквам му: – Марш! – и го изхвърлям от гнездото .. Подир него изхвърлих и останалите, всички се разхвърчаха наоколо. Й. Радичков, НВ 2000 [еа]. В паламидата се криеха седем пъдпъдъчета. Когато Зъмка отиде там, веднага се закова. Малките се разхвърчаха с жален писък. Ем. Станев, ЯГ, 29. Малките птички се разхвърчаха и накацаха по шапките и по раменете на децата. Елин Пелин, Съч. IV, 95. // Обикн. за деца – разпръсквам се много бързо на различни страни; разлетявам се. Изплашени, децата се разхвърчаха, кой накъдето види.
2. За нещо, което се дели на множество дребни части, или за множество от неща – хвърча, летя в различни посоки, на много места или навсякъде; разпръсквам се. Бели сочни трески се разхвърчаха надалече. Елин Пелин, Съч. II, 12. Един друг дебел депутат .. се караше с друг един тънък .. и плесна колкото може банката пред тях със снопа законопроекти и правилници, що държеше, които се разхвърчаха. Ив. Вазов, Съч. Х, 75. Вятърът задуха силно в клоните на дърветата и от тях се разхвърчаха ситни студени капчици. Ст. Кисьов, Д [еа]. Капачката се разхвърча на парчета и от тръбите зашуртя вода.